Географска насоченост на българската външна търговия - приоритетни пазари и тенденции на развитие

Географска насоченост на българската външна търговия - приоритетни пазари и тенденции на раз 20220s1813u 74;итие

Географското раз 20220s1813u 87;ределение на външната търговия на България през от­делните периоди съществено се променя в резултат на редица политически и икономически фактори.

Под силното влияние на редица политически и икономически фактори през годините между двете световни войни географското раз 20220s1813u 87;ределение на външна­та търговия на България претърпява ново изменение. Непосредствено след края на Първата световна война се съживява стокообменът със САЩ, които през 1919 г. са пърги търговски партньор на страната, с Италия - заемаща водещо място в стокообмена ни през 1920-1921 г., и с Германия, запазила челно място през следващите две десетилетия до края на Втората световна война. Наред с това България поддържа добри търговски връзки с Англия, Италия, Франция, Белгия, Австрия, Чехословакия и др. Прекъснати са търговските връзки със Съветска Русия, възстановени за кратко време през 1940 г.

(от средата на 40-те до края на 80-те години) основни търговски партньори на България са източно- и централноев­ропейските държави - членки на СИВ, на които се пада около 3/4 от общия стокообмен на страната, макар че през отделни години се наблюдават известни колебания. Особено динамично се раз 20220s1813u 74;ива стокообменът след създаването на СИВ до края на 70-те години, след което поради редица неблагоприятни тен­денции в интеграционните процеси и в националната икономика се забавят тем­повете на нарастване на стокообмена с тази група държави.

Икономическите връзки с раз 20220s1813u 74;итите индустриални държави се раз 20220s1813u 74;иваха на основата на взаимна двустранна заинтересованост и отразяваха обективните раз 20220s1813u 83;ичия в равнищата на икономическо раз 20220s1813u 74;итие. В раз 20220s1813u 74;итието на външната търговия на България с тези страни се наблюдават раз 20220s1813u 83;ични етапи на активи­зиране и ограничаване на външнотърговските връзки в зависимост от полити­ческите отношения. Особено ускорен растеж на стокообмена се наблюдава в средата на 60-те и 70-те години. От началото на 80-те години стокообменът се характеризира със значителен спад и с рязко влошаване на условията на търго­вия с тези държави. Причините се крият главно в изострянето на политическа­та обстановка и някои дискриминационни тенденции в международната търго­вия. Неустойчивото раз 20220s1813u 74;итие на българския стокообмен с раз 20220s1813u 74;итите страни се съпътства и с трудности по балансирането на стокообмена и свързаното с това състояние на търговския и платежния баланс, който традиционно приключва с отрицателни салда. Това доведе и до значително нарастване на външния дълг на България.

Стоковата структура на търговията на България с раз 20220s1813u 74;итите индустриални страни е относително статична. Във вноса водещо място имат промишлените изделия и горивата, минералните суровини и металите. В износа за тези държа­ви най-голям е делът на продоволствените стоки, минералните суровини и ме­талите, суровините от растителен и животински произход. Съществуващата структурна асиметрия се отразява неблагоприятно върху ефективното раз 20220s1813u 74;и­тие на икономическите взаимоотношения.

От гледна точка на териториалната насоченост на външната търговия на България с тази група държави основната част се пада на европейските страни и най-вече на страните - членки на Европейския съюз. От тези страни най-голям търговски партньор е Федерална република Германия, която неизменно заема между 4-о и 6-о място сред всички търговски партньори на България. Сред ос­новните ни партньори от западноевропейските страни са още Италия, Австрия, Великобритания, Гърция, Франция, Швейцария и др. Далеч по-ограничени са икономическите контакти със задокеанските страни, между които по-динамич­но се раз 20220s1813u 74;ива търговията с Япония, САЩ, Канада и Австралия, съпроводена с редица допълнителни трудности поради географската отдалеченост и др.

България поддържа редовни търговско-икономически връзки с голям брой раз 20220s1813u 74;иващи се страни. Развитието на външната търговия е особено динамично от средата на 60-те до средата на 80-те години, когато на тези страни се пада около 11% от общия стокообмен на страната, след което започва спад в търгов­ския стокообмен. Със значително по-високи темпове нараства износът в срав­нение с вноса, който обичайно е около два и повече пъти по-голям от вноса. Това обуславя небалансираността на стокообмена и натрупването на активни салда по търговския баланс с тази група държави.

В износа за раз 20220s1813u 74;иващите се страни преобладават машините и съоражения-та, включително и комплектни обекти, както и продоволствените стоки, след­вани от химическите продукти и др. Във вноса най-голямо значение имат гори­вата, минералните суровини и металите, предимно суровият нефт и нефтопро­дуктите. Обект на вноса са още: промишлени и продоволствени суровини, про­мишлени стоки за широко потребление, хранителни продукти и др.

Най-голям дял в стокообмена ни с раз 20220s1813u 74;иващите се страни имат арабските държави, като особено активни са връзките с Либия, Ирак, Сирия и Алжир. България поддържа търговски отношения и с някои страни от Азия, Африка и Латинска Америка въпреки силната конкуренция, високите транспортни раз­ходи и специфични изисквания при предлагането на стоки на тези пазари.

В резултат на провежданата външноикономическа политика с особено бързи темпове започна да нараства външнотърговският обмен с раз 20220s1813u 74;итите индустриал­ни държави от Организацията за икономическо сътрудничество и раз 20220s1813u 74;итие (ОИСР) за сметка на значително съкращаване на стокообмена с централно- и

Традиционно най-големи търговски партньори на България от раз 20220s1813u 74;итите страни са държавите от Европейския съюз. Водещи страни през 2001 г. в българския стокообмен от тази група държави са Германия, Италия, Гърция, Франция и др., а през 2004 г. - Германия, Италия, Гърция, Франция и др.

С другите страни от ОИСР стокообменът постепенно се увеличава като по-важни търговски партньори през 2001 г. са САЩ Турция, САЩ и др.

Европейската ориентация на българския стокообмен и особено на износа предизвика чувствително ограничаване на външната ни търговия със страните от Централна и Източна Европа. Основни търговски партньори във външната търговия на България от тази група държави са страните от ОНД и главно Русия и Украйна. Русия, ма­кар и при драстично съкращаване на стокообмена и особено на българския из­нос, продължава да заема едно от първите места в българската външна търго­вия. Това е резултат предимно на големия внос на нефт, природен газ и други енергоносители и суровини и същевременно на загубените пазари за износ на български стоки на руския пазар. Чувствител­но се съкрати търговията ни с другите централно- и източноевропейски държа­ви - Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и др.

Анализът на териториалната насоченост на българската външна търговия през периода 1991-2004 г. показва, че въпреки настъпилите съществени проме­ни водещи страни в българската външна търговия са Германия, Италия, Гър­ция, Русия, Турция. През последните години най-големите пазари за български стоки са Италия, Германия, Гърция, Турция, Франция, Белгия, САЩ. Главни доставчици на стоки в България са Германия, Русия, Италия, Турция, Гърция, Франция. Активизира се взаимната търговия с другите страни от Европейския съюз, със съседните балкански страни и с близки в териториално отношение държави. Наред с положителните моменти съществуват и множество пробле­ми в търговските ни отношения с редица страни, свързани с балансирането на търговския обмен, с адаптирането на стоковата структура на износа и вноса към новите условия, с качеството и конкурентоспособността на експортната продукция, с повишаване на ефективността на износа и вноса и др.

Значителната зависимост на българската икономика от раз 20220s1813u 74;итието на вън­шноикономическите връзки и тяхната ефективност обуславя необходимостта от много добро познаване на международните пазари, от своевременно и адек­ватно реагиране на промените, които настъпват на тях, от последователно и целенасочено провеждане на външноикономическата политика на страната, както и от прецизен подбор на основните търговски партньори.