І. Развитие на митническата &# 848j98i 1087;олитика в България.
Митническата &# 848j98i 1087;олитика е съвкупност от дейности и механизми призвани да регулират външно-търговския обмен и да защитават националната &# 848j98i 1080;кономика от конкуренцията на по-евтини стоки и услуги от чужбина.
След съставянето на първото българско министерство на финансите, продължават усилията за цялостна организация на митническите учреждения. За краткия период от една година излизат няколко основни митнически документи, даващи завършен облик на митническата &# 848j98i 1072;дминистрация в Княжество България.
През 1880 г. е изработен и проект на обща митническа тарифа със специфични мита, който остава без значение. През 1882 г. комисия изработва първата &# 848j98i 1073;ългарска автономна тарифа и тя е първият опит да се заменят адвалорните мита със специфични.
На 24.03.1911 г. и 10.04.1912 г. са приемат закони, с които се изменя генералната &# 848j98i 1090;арифа. Митническият режим е пряко свързан с последиците от войната. Съществува голяма нестабилност на валутата.
От 11.04.1922 г. е узаконена нова генерална митническа тарифа изградена върху същата &# 848j98i 1080;дея за протекционизъм и краен фискализъм. Въпреки, че се използва до 1948 г. с редица промени тя се оказва негодна за водене на търговска митническа политика.
ІІ. Задачи на митническата &# 848j98i 1072;дминистрация.
Митническата &# 848j98i 1072;дминистрация е централизирана система, съставена от отделни звена. Създаването, преобразуването и закриването на митническите учреждения става от министъра на финансите по предложение на началника на Главно управление “Митници”.
Организационната &# 848j98i 1089;труктура на националната &# 848j98i 1084;итническа администрация е следната:
Митнически пунктове
Броят на служителите и издръжката &# 848j98i 1085;а митническа администрация се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.
2.Районните митнически управления са на пряко подчинение на Агенция “Митници”. Ръководят се от началници, които са на пряко подчинение на Главно управление “Митници”. Извършват митническа дейност. Основно структурно звено в системата на митническата &# 848j98i 1072;дминистрация. Митниците имат статут на юридически лица. Организират, ръководят и контролират дейността на митническите бюра и митническите пунктове. Имат право да съставят актове за митнически нарушения на цялата &# 848j98i 1090;еритория на страната.
3.Митническите бюра и митническите пунктове са на пряко подчинение на Районните митнически управления – основно структурно звено в митническата &# 848j98i 1072;дминистрация. Нямат право да издават постановления за митнически и валутни нарушения.
Администрацията и нейната &# 848j98i 1089;труктура е създадена за да може задачите на митническия контрол и митническото облагане да бъдат изпълнени по-пълно.
ІІІ.Цели на митническата &# 848j98i 1087;олитика.
Фискални цели на митническата &# 848j98i 1087;олитика.
Митата &# 848j98i 1085;е са архаична и незначителна част от данъчната &# 848j98i 1089;истема на развитите страни, а са важен и структурен източник на приходи за държавата. Причините, които предопределят подобно отношение към митата &# 848j98i 1089;а:
Особената &# 848j98i 1085;ееластичност на митническите приходи.
Бързината,с която се въвеждат митата. За разлика от другите видове данъци митата &# 848j98i 1089;е въвеждат с подзаконови нормативни актове. Така правителството свободно увеличава митническите размери в тези стокови направления, където приходите са сигурни и ги намалява там където не са.
2.Икономически цели на митническата &# 848j98i 1087;олитика. Митническата &# 848j98i 1087;олитика на всяка страна в голяма степен зависи от целите на съответното правителство и степента на икономическото й развитие. Има за цел да стимулира развитието на някои приоритетни отрасли от икономиката, обикновено тези, от които зависи износът, а от там и валутните постълления на страната
3.Социални цели.Свързани са с ролята, която митата &# 848j98i 1080;зпълняват като фактор за повишаване или намаляване на безработицата &# 848j98i 1080; цените на стоките.
4.Политически цели на митническата &# 848j98i 1087;олитика
ІV. Инструменти за провеждане на митническа политика.
Митническата &# 848j98i 1087;олитика използва множество методи и инструменти за постигане на целите си. Това са многобройни видими и невидими законови, икономически или административни процедури, които водят до засилване на ефекта от митата. Инструментите, които тя използва лесно се сменят и променят. В тази група се включват всички елементи на митото и неговата &# 848j98i 1086;рганизация в съответната &# 848j98i 1089;трана.
Величината &# 848j98i 1085;а митническата &# 848j98i 1086;благаема стойност. Тя трябва да бъде стабилна определена и да не се използва за въздействие върху интересите на лицата. Характерно е, че могат да се разграничат няколко метода:
разходният метод за определяне на митническата &# 848j98i 1086;благаема стойност. Според него основата на митото се определя като сума от всички разходи, извършени в чужбина за придобиване на стоката.
Прилагането на правилото за произхода на стоките. Възможността да бъде прилаган по-облекчения размер на стоките на една страна зависи от това дали действително тези стоки са от същата &# 848j98i 1089;трана.
V. Немитнически инструменти на митническата &# 848j98i 1087;олитика
стоките. Често прилаган механизъм за контрол на вноса и износа. Обикновено пред стоките, които се внасят се поставят изисквания за качество, надеждност, етикиране и др., което затруднява вноса.
Количествени ограничения за вноса и износа. Тук се има в предвид прилагането на системата &# 848j98i 1085;а квотите. Квотата е количествено ограничение на вноса, което се разпределя между вносителите. За да получат дял от вноса в страната &# 848j98i 1074;носителите трябва да заплатят съответната &# 848j98i 1089;ума. Аналогично е положението на квотите при износа. Т есе прилагат за да може да се защити вътрешния пазар и да се запази ниско равнище на вътрешните цени по отношение на международните.
VІ. Създаване на свободни зони по територията на страната
1.Безмитна зона – под безмитна зона се разбира частта от държавната &# 848j98i 1090;еритория на страната, която не е лемент на митническата &# 848j98i 1081; територия. Митническата &# 848j98i 1075;раница определя територията, в която е валидно митническото законодателство. Териториално могат да съществуват два вида зони:
гранични безмитни зони. При тях от едната страна е държавната &# 848j98i 1075;раница, а от другата – митническата &# 848j98i 1075;раница.
Вътрешни безмитни зони. Те са разположени във вътрешността на страната и граничат само с митническата &# 848j98i 1090;еритория.
2.Свободна фискална зона. Свободната &# 848j98i 1092;искална зона осигурява определена степен на свобода в дадено икономическо направление. Тя е част от територията върху, която не се прилагат някои от данъчните разпоредби прилагани в останалата &# 848j98i 1095;аст от страната.
3.Свободна икономическа зона. Обединява характеристиките на безмитните зони и на свободните фискални зони. Тя е територия, на която не се прилагат мита и някои от другите пречки на икономическата &# 848j98i 1072;ктивност на агентите. Целите, които си поставя икономическата &# 848j98i 1084;итническа политика с въвеждане на свободна икономическа зона са:
VІІ. Международна митническа интеграция
2.Участие на България в системата на световната &# 848j98i 1090;ърговска организация – 01.12.1996 г. – член на СТО.
Някои договорености приети от СТО и отражението им върху търговската &# 848j98i 1087;олитика на Европейския съюз.
VІІІ. Външно-търговски режим на Р. България.
Външно-търговският режим на всяка страна е важен лост за регулиране на нейната &# 848j98i 1074;ъншно-икономическа дейност. Отчита основните принципи като насърчаване на износа, увеличаване на конкурентноспособността на националните стоки, стабилизиране на вътрешния пазар. Всичко това се извършва в контекста на членството на България в СТО, т.е. при изпълнение на поетите от страната международни ангажименти.
Създаване на зони за свободна търговия. Обхваща страни, които са премахнали митата &# 848j98i 1087;омежду си, които са запазили митата на стоки от трети страни.
Учредяване на митнически съюзи. Митническият съюз е по-солидна интеграция на две страни в митническата &# 848j98i 1086;бласт. При него не само се премахват митата, но и се изгражда обща митническа тарифа и обща митническа политика по отношение на трети страни.
|
