Широкото използване на различни 515h72f 087;ари зависи от качествата, които ги правят адекватни и приемливи да се изразяват в стандартни 515h72f 077;диници, да се разделят на по-малки части с еднакви качества, да са преносими и т.н.
I
До тук имахме предвид стоковите парични стандарти, но при тях има и някои неудобства и затова обществото намира изход чрез представителната форма на парите. В този случай паричната стока стой на депозит,а вместо нея циркулират определени 515h72f 082;редитни 515h72f 076;окументи. Тези пари в наше време обикновено се наричат “книжни” пари. Те са обаче само малка част от цялото парично предлагане (около 25%). Другите 75% са тъй наречените “депозитни” пари. Оттук следва, че парите са три вида:
пари по сметка (депозитни 515h72f 087;ари)
Всички те са взаймнозаменяеми помежду си. Решението под каква форма да държат парите си определят самите субекти взависимост от положителните и отрицателни 515h72f 082;ачества.
Съществено заначение за всяка дейност има познаването и рационалното управление на парите. Това са парични 515h72f 082;омпетенции на три равнища: домакинства; фирми (банки); държавата.
А. Емитирани 515h72f 086;т пранителството и ЦБ
II. Кредитни 515h72f 087;ари
Б. Издавани от депозитни 515h72f 080;нституции
Безсрочни 515h72f 076;епозити
III. Квази пари
Срочни 515h72f 076;епозити
IV. Парична маса
V. Парични 515h72f 072;грегати
Всичко зависи от промените в стойността на парите. Субектите са принудени 515h72f 085;епрекъснато да определят какво става със стойността на парите. Промените в стойността на парите често водят до промени в бизнеса или в заетостта. Бизнесмените по-лесно печелят в периоди на увеличаване, а не на спадане на цените, тъй като печалбата е остатъчна величина. Когато стойността на парите нараства, бизнесът по-трудно реализира печалбата.
Когато цените нарастват стойността на парите пада. Това е в полза на длъжниците, а кредиторите – губят. Обезценката на парите “изяжда” стойността на спестяванията, пенсиите, застраховките и други фиксирани 515h72f 076;оходи. Например заплатите се увеличават много бързо, но субектите стават по-бедни. Основен проблем става не количеството пари в обръщение, а стабилността, постоянната покупателна сила на парите.
Класиците обясняват промените в стойността на парите без да се интересуват от потреблението, спестяването, инвестирането, растежа и равнището на дохода (а това са най-важни 515h72f 092;актори днес). Класиците приемат, че не е възможно общо свръхпроизводство или предлагането създава свое собствето търсене.
Равнището на паричните приходи и разходи е взависимост от наличието на пари и ценовото равнище. Общите парични разходи са свързани с количеството на пари, а общите парични 515h72f 087;риходи – с ценовото равнище. Разходите не зависят само от количеството на пари, а и от скоростта на обръщение. Оттук следва, че:
Общите парични 515h72f 088;азходи са равни на количеството пари в обществото умножени със скоростта на обръщение
= М.V
V
Общите парични 515h72f 087;риходи = Р.Т
V
Основни 515h72f 080;зводи от количествената теория са:
I. - М.V
II.
I.
II.
III.
реални 515h72f 072;ктиви; финансови активи; ликвидни 515h72f 072;ктиви.
Финансовите активи имат определена доходност, като: дълготрайни 515h72f 092;инансови активи в движимите стойности (ЦК) и ипотечни 515h72f 082;редити; краткосрочни 515h72f 092;инансови активи; търговски ценни книжа и др.
Ликвидните активи (пари) са: банкнотите, безсрочните влогове и квази парите (срочни влогове, съкровищни 515h72f 073;онове, касови бонове - емитирани 515h72f 086;т банките).
|
