ЛИРИЧНА ИМПРЕСИЯ НА СОЦИАЛНАТА ТЪГА

е своеl 22122v212w 6;б­разна поеl 22122v212w 4;а без композиционно организиращ сюжет, без кулминация, завръзка и развръзка, но отделните части тясно са обединени проблемно-емоционално, с единна атмосфера, ситуираност, тоналност, пейзаж... и с много осе­заемото присъствие на лирическия субект. Той поеl 22122v212w 4;а функцията и на "разказвач", като само в отделни моменти пряко се намесва - тогава бихме могли да отделим условно една неразгърната обща за цялата поеl 22122v212w 4;а сюжетност, двук­ратно маркирана:

Поеl 22122v212w 4;ата започва с лирически разгърнат пей­заж на града:

XX

Но още следващата част на поеl 22122v212w 4;ата ведна­га разсейва смътните догадки - социалният ад­рес е съвсем директен, пряк, недвусмислен, лаконичен ("вечната бедност и грижа/ ме гле­дат през мътни стъкла

Редуват се човешки съдби, изцяло трагичес­ки, без просветление. Всяко стихотворение има своите персонажи и в този смисъл са епизодически, но те се явяват конкретни, неиндивидуализирани проявления на общия герой в поеl 22122v212w 4;ата - социално онеправдания страдащ човек. Един след друг се появяват обитателите на бедния квартал: "Безхлебен,/ пиян пак - ба­щата ругай любимите герои на поета - бедните де­ца. Отделните части на поеl 22122v212w 4;ата са малки дра­ми, пределно познати като ситуация и декор, разигравали се безкрайно много пъти нався­къде по света и във всяко време. Смирненски търси не изненадата на индивидуалното, а пов­тарящото се. Драмите губят конкретен адрес, те са общовалидни, а поеl 22122v212w 4;ата се възприема като лирически портрет на бедността, в който вариантно дефилират многобройните й лица. Едни от картините са по-конкретно битови, из­пъстрени със сетивно предметни детайли ("едър мъглив силует/ размахва ръцете в закана други картини надделява ро­мантично символистическата стилистика. В единството на отделни черти от две размина­ващи се естетики - реалистичната предметност и символистичната игра със словото -Смирненски постига пределно силно художес­твено въздействие. Поетическите сцени често са статични като живописно пано, в което от­делният детайл запълва един негов отрязък, а всички заедно очертават всевечната човешка мизерия, художествено подсилена от яркия контраст: "мътни стъкла", "непрогледна мъг­ла като сим­волният смисъл на контраста постепенно се изяснява в поеl 22122v212w 4;ата.

XIX XX

Ако за символистите смъртта е бленувано успокоеl 22122v212w 5;ие на духа, за Смирненски тя е реал­на човешка участ, безкрайно трагичен битиен факт. Както в цялата поеl 22122v212w 4;а, така и в частта за смъртта поетът създава емоционално заредена зримо-слухова инсценизация на случилото се. Звукописът, редуващите се асонанси и алитерации, струпването на шипящо режещите "ж

и горят, и трептят свещ до свещ.

В пантомимата на светлините и сенките пес­теливо фиксирани образи и детайли конкрети­зирано приземяват внушението ("ковчег", "мо­минско лице", "жълти скръстени ръце

от художественото про­странство на цикъла "Зимни вечери" изплува и преминава през различна гама от настроеl 22122v212w 5;ия и чувства поредица от типологично по-различ­ни литературни "герои", от по-друг разред -мъглата, мракът, снегът... Те присъстват със сво­ето предметно значение и същевременно при-добиват символна знаковост.

Мъглата, като своеl 22122v212w 6;бразен поетически пер­сонаж, тук е неизменно присъствие, както и бедността. Самото понятие се повтаря мно­гократно, заедно с производното мъглив девет пъти, и винаги с различно определение - "си­ва А може би това е озвучената поетично импулсивна въздишка пред безконечната неизменност на страда­нието - отделните сцени не са изключение, не са случайни драми, а ежедневие във време­то. И още една от темите в поеl 22122v212w 4;ата е в синхрон с образа на мъглата. Ако във встъплението ся­каш дебне едва доловима заплаха ("снегът... хрупка с вопъл зъл и глух

блестят кат кристал,

Втората част от картината е пределно лаконична, фиксира­ща поантата на творбата. Преднамерено ли Смирненски завършва поеl 22122v212w 4;ата с думата кал? Не би могло да се каже с точност, но финалът остава като символ на стотиците погубени съдби, последен акорд на стъпканата красо­та, акорд без просветление и надежда. Наис­тина тук поетът не дешифрира пряко симво­ла както при мъгла, но еднозначното тълкуване не буди съмнение. В поезията на Смирненски при извънредно много образи се на­лага съвсем прозирната алюзия, символната еднозначност.

лирическото и епичес­кото начало са неотделимо преплетени. Мощ­ният лирически поток се просмуква в поети­ческия разказ като водещ, определящ. През тези години в българската литература вече се е наложил новият модерен тип поеl 22122v212w 4;а - чисто лирическата, твърде различна от класическия лироеl 22122v212w 7;ически модел като "Изворът на Белоногата" например. Още в края на века за­почват да се появяват философските поеl 22122v212w 4;и на Пенчо Славейков ("Фрина", "Сърце на сърцата",...), после - лирическите поеl 22122v212w 4;и на символистите, а малко след Смирненски през 1925 г. Гео Милев създава поеl 22122v212w 4;ата "Септемв­ри". Със силния емоционален поток, с липса­та на водещ композиционно организиращ сю­жет, независимост поредицата разказни сце­ни, "Зимни вечери е много по-близо до мо­дерния тип поеl 22122v212w 4;а, при която преди всичко лирическият поглед към света свързва отдел­ните звена в творбата.

XIX XX