Стокова структура на външната търговия на България - обем, динамика и тенденции на развитие

Стокова структура на
18418m1217s 074;ъншната търговия на
18418m1217s 041;ългария - обем, динамика и тенденции на
18418m1217s 088;азвитие

Стоковата структура на
18418m1217s 074;ъншната търговия преди всичко е отражение на
18418m1217s 089;ъстоянието и структурата на
18418m1217s 085;ационалната икономика и участието на
18418m1217s 089;трана­та в международното разделение на труда. През отделните периоди от развити­ето на България структурните промени в българската икономика и в територи­алната насоченост на
18418m1217s 074;ъншноикономическите връзки обуславят съответни из­менения в стоковата структура на
18418m1217s 080;зноса и вноса.

В първите десетилетия след Освобождението стоковата структура на
18418m1217s 074;ънш­ната търговия отразява аграрния характер на
18418m1217s 080;кономиката, в резултат на
18418m1217s 082;оето във вноса преобладават промишлените изделия, а в износа - селскостопанските продукти.

Вносът обхваща главно готови промишлени стоки, суровини и полуобрабо-тени материали (текстилни и кожени изделия, облекло, обувки, платове, мета­ли и произведения от тях и други). Постепенно се разширява вносът на
18418m1217s 084;ашини за леката и хранително-вкусовата промишленост, транспортни средства, земе­делски машини и инструменти, както и на
18418m1217s 085;якои суровини и полуфабрикати(химикали, каучук, хартия и т.н.). Обект на вноса са и някои храни и напитки, който с развитието на
18418m1217s 093;ранително-вкусовата промишленост у нас постепенно се съкращава.

Структурата на
18418m1217s 073;ългарския износ също постепенно се променя, макар че през целия период преобладават селскостопанските стоки, голяма част от кои­то непреработени.

До Първата световна
18418m1217s 074;ойна най-голям дял в износа имат зърнените храни и варивата. Развитието на овощарството, лозарството и зеленчукопроизводство­то, както и на
18418m1217s 093;ранително-вкусовата промишленост довежда до засилване изно­са на
18418m1217s 087;ресни и консервирани плодове и зеленчуци, вина, млечни и месни изде­лия, хранителни масла, яйца и други.

Постепенно намалява относителният дял на
18418m1217s 093;раните и напитките в българ­ския износ поради увеличаване дела на суровините и полуобработените мате­риали. След Първата световна
18418m1217s 074;ойна особено важно износно перо за България е тютюнът. Постепенно нараства износът на
18418m1217s 075;отови изделия - розово масло, текстилни стоки и други.

Краткият анализ на
18418m1217s 089;труктурата на стокообмена
18418m1217s 087;оказва зависимостта на България от покупката на
18418m1217s 084;еждународните пазари на редица готови промиш­лени изделия, суровини и полуфабрикати, за да си осигури нормално развитие на
18418m1217s 089;топанството на страната, а така също и зависимостта на износа от развити­ето на
18418m1217s 089;елскостопанското производство, осигуряващо основната част от екс­портните стоки.

След края на
18418m1217s 042;тората световна
18418m1217s 074;ойна промените в обществено-икономи-ческия живот и последователно провежданата политика на
18418m1217s 080;ндустриализация на страната и преустройство на селското стопанство предизвикаха съществени изменения в структурата на
18418m1217s 085;ационалната икономиката и на
18418m1217s 089;токообмена
18418m1217s 089; чуж­бина. В българската експортна
18418m1217s 083;иста непрекъснато се появяваха много нови изделия - машини и съоръжения, метали, електроника, химически и фармацев­тични продукти и други, като същевременно отпаднаха редица непреработени селскостопански стоки. Развитието на
18418m1217s 087;ромишлеността доведе и до преустано­вяване вноса на
18418m1217s 088;едица химикали, машини и други готови изделия, като някои от внасяните преди това стоки станаха обект на
18418m1217s 080;зноса.

Промените в структурата на
18418m1217s 087;роизводството и формирането на ресурси за износ изведоха промишлените стоки на
18418m1217s 095;елно място. С най-бързи темпове на­раства износът на
18418m1217s 084;ашиностроителна
18418m1217s 087;родукция - подемно-транспортни и ме­талорежещи машини, електроника и електротехника, селскостопански маши­ни и други, включително комплектни обекти, чийто дял непрекъснато се увели­чава и в края на 80-те години надхвърля половината от стойността на българс­кия износ (59% през 1990 г.). Основната част от задграничните продажби на
18418m1217s 084;ашини и съоражения се реализира в източноевропейските страни, като осно­вен купувач беше Съветският съюз. Машиностроителни изделия включително и комплектни обекти се изнасят и в редица развиващи се страни.

съкращаването на
18418m1217s 086;тносителния им дял в общия износ (12% през 1990 г.) в резул­тат на трудности в селското стопанство и изоставането на
18418m1217s 093;ранително-вкусовата промишленост. Характерно за износа на
18418m1217s 087;родоволствени стоки е, че по-голяма част от него заемат преработените хранителни продукти - месни и млечни про­дукти, преработени плодове и зеленчуци, спиртни напитки и тютюневи изделия.

Увеличи се износът и на
18418m1217s 085;епродоволствени промишлени стоки за широко потребление (10% през 1990 г. от общия износ) - текстилни изделия, памучна
18418m1217s 080; вълнена
18418m1217s 082;онфекция и трикотаж, килими, мебели, медикаменти, парфюмерий-но-козметични изделия и други.

Обект на
18418m1217s 080;зноса бяха също значителни количества минерални суровини, черни и цветни метали, както и редица химически продукти и торове (калцини-рана
18418m1217s 089;ода и други содови продукти, пластмаси, азотни торове и т.н.).

Съкрати се относителният дял на
18418m1217s 080;знасяните суровини за производството на
18418m1217s 093;ранително-вкусови стоки - зърнени храни, живи животни за клане и др. Основно място от продоволствените суровини продължи да заема износът на
18418m1217s 090;ютюн - традиционна
18418m1217s 077;кспортна
18418m1217s 082;ултура за България.

Характерно за структурата на българския внос е това, че през целия разг­леждан период водещо място заемат машините и съораженията, горивата, ми­нералните суровини и металите (около 3/4 от общата стойност на
18418m1217s 074;носа).

трактори и селскостопански машини, металообработващи съоражения и други. ския съюз и значително по-малко от развитите индустриални държави.

Изключително значение за българската икономика има вносът на
18418m1217s 075;орива, ми­нерални суровини и метали (между 33% и 47% от общата стойност на
18418m1217s 074;носа). Огра­ничените суровинно-енергийни ресурси на страната налагат вноса на
18418m1217s 079;начителни количества горива - нефт и нефтопродукти, природен газ, твърдо гориво и др., на

(дървени материали и целулозно-хартиени изделия, текстилни суровини и др.).

Тенденция към нарастване показва вносът на
18418m1217s 087;ромишлени стоки за широко потребление (тъкани, трикотаж, обувки, фармацевтични и парфюмерийно-коз-метични изделия, културно-битови стоки), на
18418m1217s 089;уровини за производството на
18418m1217s 093;ранителни стоки (зърнени храни и фуражи, кафе и какао на зърна, сурова за­хар, чай, подправки и др.), както и на
18418m1217s 085;якои продоволствени стоки, които не се произвеждат у нас (южни плодове, маслини и др.) или чието вътрешно произ­водство не задоволява потребностите ни (масло, месо, леща, боб, ориз и др.).

Характерно за структурата на
18418m1217s 073;ългарския стокообмен през разглеждания период е, че основно място в износа заемат промишлените стоки, чиято реали­зация често е била съпътствана
18418m1217s 086;т редица проблеми, произтичащи от качество­то и конкурентоспособността им на външните пазари. Във вноса преобладават също промишлените стоки и горивата, осигуряващи нормалното функционира­не на
18418m1217s 080;кономиката.

икономическата реформа и териториалната преориентация на
18418m1217s 073;ългарската външна търговия оказаха силно влияние върху стоковата структура на
18418m1217s 074;носа и износа.

Особено съществени изменения настъпиха в структурата на
18418m1217s 073;ългарския износ. През периода 1991-1996 г. рязко нарасна
18418m1217s 080;зносът на обработени изделия (26,5% от общата стойност на
18418m1217s 080;зноса през 1996 г.), между които водещо място заемат металите и изделията от тях (чугун, желязо и стомана, мед и медни изде-лия, цинк, олово и др.). Експортът бе насочен главно към САЩ, Китай, Герма-ния, Македония, Италия, Гърция, Турция и др. Обект на
18418m1217s 080;зноса от обработените изделия са още тъкани, текстилни прежди, кожени и каучукови изделия и други.

На второ място с бързо нарастващ дял са химическите продукти - 18,3% през 1996 г. от общата стойност на износа. Обект на
18418m1217s 079;адгранични продажби са: фармацевтични продукти, изкуствени торове, органични и неорганични химически продукти, пластмаси, етерични масла, парфюмерийно-козметични изде­лия и др. Големи купувачи на
18418m1217s 073;ългарските химикали са Русия, САЩ, Гърция, Италия, Македония, Германия и др.

Трето място по значение в износа заемат машините, съоръженията и тран­спортните средства (12,6% от стойността на износа през 1996 г.) с подчертана
18418m1217s 090;енденция на
18418m1217s 089;ъкращаване. Въпреки сериозните проблеми българската маши­ностроителна
18418m1217s 087;родукция (металорежещи, подемно-транспортни, електрически малини и др.) се реализира не само в Русия и Украйна, където имаме утвърде­ни позиции, но и в Германия, Италия, Македония, Англия и др.

Стабилно развитие се наблюдава в износа на
18418m1217s 085;апитки (главно вина), тютюн и тютюневи изделия (8,8% от общия износ през 1996 г.), както и на
18418m1217s 093;рани и жш₃и животни (8,5%). Напитките намират пазар предимно в Русия, Англия, Украйна, Германия и др., а тютюневите изделия - в Русия, Украйна, Югосла­вия, Германия, Румъния и др.

В износа на
18418m1217s 093;ранителни продукти и живи животни се наблюдава известно съкращаване при запазване на
18418m1217s 089;табилни позиции на пазарите на живи животни в С_Ирия, Гърция, Ливан и Италия, на
18418m1217s 084;есо, млечни продукти, пресни плодове и зеленчуци, плодови и зеленчукови консерви и др., реализирани в Русия, Герма­ния, Италия, Гърция, Македония и др.

Прогресивна
18418m1217s 090;енденция на
18418m1217s 085;арастване показва износът на
18418m1217s 088;азлични готови изделия (11% от износа през 1996 г.), при което водещо място заемат текстил­ните изделия - трикотажни и нетрикотажни облекла, изнасяни предимно в Гер­мания, Италия, Гърция и САЩ, обувки, мебели, пътни чанти и т.н.

Основните изменения в стоковата структура на
18418m1217s 080;зноса през периода 1991-1996

запазва се с тенденция към увеличение износът на
18418m1217s 088;едица изделия на
18418m1217s 083;еката промишленост - облекла, обувки, мебели и др.;

значително се съкрати износът на
18418m1217s 074;одещи в близкото минало позиции, главно на
18418m1217s 084;ашини и съоръжения и на някои продоволствени стоки.

През последните години (2000-2001 г.) настъпиха нови промени в стоковата структура на
18418m1217s 073;ългарския износ. Структуроопределящи са няколко основни гру­пи (;токи, включващи изделия на
18418m1217s 083;еката промишленост, черната и цветна мета­лургия, машиностроенето, химическата и хранително-вкусовата промишленост.

Посочените в таблица 3 данни показват, че най-динамично през последните години нараства износът на
18418m1217s 090;екстилни изделия и материали, обувки, мебели, пътни чанти, кожена
18418m1217s 075;алантерия и др., които през 2001 г. заемат първо място в българския износ - около 1/4 от него.

На четвърто място, с тенденция към намаляване, е износът на
18418m1217s 087;родукти на
18418m1217s 093;имическата промишленост, пластмаси и изделия от тях (12,3% през 2001 г. от обцшя износ). Намаляването на износа на
18418m1217s 093;имически продукти е резултат на
18418m1217s 089;ъкращаване на
18418m1217s 093;имическото производство у нас.

Традиционните за България продукти на
18418m1217s 093;ранително-вкусовата промишле-ост също не заемат подобаващо място в експортните листи на
18418m1217s 089;траната. Неза-оволителен е износът на
18418m1217s 085;апитки, тютюн и тютюневи изделия, пресни и пре-аботени плодове и зеленчуци, млечни продукти и др.

Данните за 2002-2004 г. показват, че макар и бавно нараства българския знос на
18418m1217s 087;отребителски стоки между 32,9% и 36,6% от общия износ в т.ч. най-голям дял имат дрехи и обувки, на
18418m1217s 082;оито се падат около 20% от българския износ. Нашата страна е между най-големите износители на текстилни изделия и обувки след Китай и Турция. Други потребителски стоки обект на износа сахрани, мебели и домакинско обзавеждане, лекарства и козметика и др. Продъл­жава да намалява износа на
18418m1217s 085;апитки и цигари поради трудности в реализация­та им на
18418m1217s 074;ъншните пазари.

Водещо място в износа заемат суровините и материалите между 41%- 44% в т.ч. около 20% се падат на черните и цветните метали. Обект на износ са още суровините за производство на
18418m1217s 093;ранителни стоки, текстилни материали, хими­чески продукти, дървени материали, тютюн и др.

Продължава сравнително ограничения износ на
18418m1217s 080;нвестиционни стоки - около

Характерно за стоковата структура на
18418m1217s 080;зноса през последните няколко го­дини е:

значително нарасна
18418m1217s 080;зноса на
18418m1217s 080;зделията на
18418m1217s 083;еката промишленост и най-вече на
18418m1217s 090;екстилни изделия - облекло, обувки, кожена
18418m1217s 075;алантерия и др., както и на
18418m1217s 089;уровини и материали - черни и цветни метали, химически продукти, текстилни материали и др.;

незадоволителен е износа на
18418m1217s 089;елскостопански стоки и на
18418m1217s 087;родуктите на
18418m1217s 093;ранително-вкусовата промишленост, както и на
18418m1217s 084;ашини и съоръжения.

продължава доминиращата роля на две основни групи стоки - минералните горива и машините, съоръженията и транспортните сред­ства, на
18418m1217s 082;оито се пада около 1/2 от общата стойност на вноса.

През периода 1991-1996 г. относителният дял на
18418m1217s 075;оривата и смазочните ма­териали (главно нефт, нефтопродукти, природен газ, каменни въглища и др.) намалява, но въпреки това остава най-висок (33,7% през 1996 г. от общата стой­ност на
18418m1217s 074;носа). Основни доставчици на тези стоки са Русия, Украйна, Иран, Румъния и Алжир.

Вносът на
18418m1217s 084;ашини и транспортни средства заема важно място въпреки срав­нително по-малкия относителен дял в сравнение с предходните десетилетия (16,4% от стойността на вноса през 1996 г.). Намалява ролята във вноса на
18418m1217s 090;ранспортните средства, доставени главно от Германия, Франция, Япония и др. Не-електрически и електрически машини внасяме предимно от Германия, Италия, Австрия, Англия и САЩ.

Нараства значението във вноса на
18418m1217s 088;едица обработени изделия (16,6%), като текстилни изделия, синтетични и изкуствени нишки и др., доставяни главно от Гърция, Русия, Германия, Италия, черни и цветни метали (предимно чугун и стомана), внасяни от Русия и Украйна, хартия и картон - от Финландия, Русия, Италия, Германия, Австрия.

Засилва се вносът на
18418m1217s 093;имически продукти (11,1% през 1996 г.) - неорганич­ни и органични химически продукти, пластмаси и пластмасови изделия, фар­мацевтични продукти, каучук и каучукови изделия, доставяни предимно от Ру­сия, Германия, франция, Швейцария, Полша и др.

Наблюдава се тенденция към известно съкращаване на вноса на
18418m1217s 085;якои хра­нителни стоки (6,1% през 1996 г.) - месо, млечни продукти, плодове, растител­ни и животински мазнини, захар, кафе, чай, подправки, напитки, тютюн и цига­ри, житни растения и др.

През периода 2002-2004 г. в стоковата структура на вноса не се наблюдават съществени промени. Водещо място в стоковата структура на
18418m1217s 074;носа през този период емат суровините и материалите - около 40% от общия внос в т.ч. текстилни

Съществено значение има вноса на
18418m1217s 080;нвестиционни стоки - около 26%-27% от общия внос в т.ч. машини, уреди, апарати, транспортни средства - около 22%-23% от българския внос.

Въпреки намаляващия относителен дял на енергийните ресурси във вноса на
18418m1217s 085;ашата страна - между 17% и 20% те продължават да играят особено важна роля за развитието на българската икономика. Най-голям дял имат горивата (15%-19%) и най-вече суров петрол и природен газ. Обект на
18418m1217s 074;нос още са въг­лища, масла и ДР-

Тенденция към леко повишаване показва вноса на
18418m1217s 087;отребителски стоки (15%-17%) в т.ч. лекарства и козметика, храни, напитки и цигари, автомобили, мебели и обзавеждане, дрехи и обувки и др.

Общо стоковата структура на
18418m1217s 074;носа се характеризира със:

запазване традиционната водеща роля на горивата и машините въпреки тенденцията към намаляване на
18418m1217s 086;тносителния им дял в общия внос;

разширяване или запазване вноса на
18418m1217s 093;имикали, метали, текстилни суро­вини, обработени изделия, както и на
18418m1217s 088;едица хранителни стоки.

Анализирайки накратко съвременната стокова структура на
18418m1217s 073;ългарската външна търговия, може да се обобщи, че е налице чувствително преструктури­ране на
18418m1217s 089;токообмена, особено на
18418m1217s 080;зноса. Този процес вероятно ще продължи и в следващите години с цел по-нататъшно адаптиране на експортната и импорт­ната структура на
18418m1217s 089;траната към изискванията на
18418m1217s 089;ветовните пазари и нуждите на
18418m1217s 085;ационалната икономика.