Външноикономическа политика на България - същност, принципи и развитие в условията на ЕС

Външноикономическа политика на Българ 24124t1911y ия - същност, принципи и развитие в условията на ЕС

Външнотърговската политика на Българ 24124t1911y ия е претърпяла множество проме­ни в зависимост от конкретно-историческите и икономическите условия в стра­ната, както и от влиянието на редица външни фактори.

В първите години след Освобождението Българ 24124t1911y ия е била лишена от въз­можността сама да определя своята външнотърговска политика, тъй като по силата на Берлинския договор е била задължена да провежда същата търговс­ка политика, както и преди, а това е политиката на свободна търговия. Велики­те сили налагат тази търговска политика на новоосвободената българ 24124t1911y ска дър­жава, за да запазят своите интереси за безпрепятствено навлизане на българ 24124t1911y с­кия пазар.

След края на Втората световна война и подписването на мирния договор през 1947 г. в Париж Българ 24124t1911y ия става една от страните - членки на Съвета за икономическа взаимопомощ. Настъпилите промени в политическия и иконо­мическия живот, удържавяването на промишлеността и кооперирането на сел­ското стопанство, въвеждането на планово стопанство и установяването на дър­жавен монопол на външната търговия довежда да съществени промени във външнотърговската политика на страната.

След края на войната и включването на Българ 24124t1911y ия в Съвета за икономичес­ка взаимопомощ (СИВ) в продължение на повече от четири десетилетия Бъл­гар 24124t1911y ия провежда външноикономическа политика, насочена към:

на множество българ 24124t1911y ски стоки и експортно ориентирани производства. Следо­вателно само добре дозираната либерализация на външната търговия в съчета­ние с диференцирания протекционизъм могат да осигурят нормални условия за развитие на националното ни производство, износ и внос. Всичко това има съ­ществено значение и за икономическите ни отношения с другите страни и ико­номически групировки, за асоциирането на Българ 24124t1911y ия към западноевропейските структури, важно условие на споразуменията със страните-членки на ЕС и на Европейската асоциация за свободна търговия, както и при уреждане на отношенията с други страни.