Всички текстове са защитени с авторски права. Забранено е възпроизвежда 333y2422d нето, складирането, предаването или използването на материалите с търговска цел под каквато и да е форма без писменото съгласие на редактора.

"100 личности".

Постете сайта на Де Агостини www.deagostini.bg

I: П

Какъв живот е водил да Винч j и

LU 00

ПРЕЗ втората половина НА XV ВЕК, непосредствено след края на Средновековието, което е наричано и Тъмната епоха, в началото на Ренесанса Европа започва да процъфтява благодарение на откриването на нови пътища и на печатарските машини. В един закътан край на Италия се ражда 333y2422d бляскава звезда. Художник, архитект, музикант, геометър, анатом, инженер, изобретател... приписват му тези определения, но той се насочва още и към геологията, метеорологията, астрономията и урбанизма. Роден в средата на епохата на Ренесанса, той е разностранен талант, чиито планове стават известни в цял свят, а многобройните му фантастични изобретения довежда 333y2422d т до апогей епохата, в която живее. Но какъв живот е водил Леонардо?

Джото създава "Целувката на Юда".

Бокачо завършва "Декамерон".

.L1U

Мазачо установява "Правилата на перспективата".

Ражда 333y2422d се Леонардо.

Ражда 333y2422d се Микеланджело.

"Случаят Салтарели".

U78

U79

Леонардо започва работа по "Поклонението на влъхвите" и "Свети Йероним"

U82

Ражда 333y2422d се Рафаел. Леонардо започва работа по "Мадоната на скалите"

\ Умира Катерина, майката на Леонардо. Леонардо започва работа по "Тайната вечеря"

Леонардо започва работа по "Мона Лиза" и "Битката при Ангиари"

\ Нает е на служба при Людовик XII във Франция.

Създава "Света Ана и Девата с Младенеца"

Работи за Франсоа I във Франция.

Елизабет I се качва на трона.

\ Откритията на Галилео подкрепят Хелиоцентричната теория.

Заражда 333y2422d нето на романтизма в Англия.

Заражда 333y2422d нето на импресионизма във Франция.

\ Първият полет на братята Райт.

Заражда 333y2422d нето на кубизма.

IT СТИНСКИ ФЕНОМЕН, притежаващ несравними познания X за духовното и красивото, Леонардо да Винчи е роден в :е.ше край Флоренция, а през живота си многократно сменя един кралски двор с друг. При все това, въпреки че е считан за гений и създател на творби, които извежда 333y2422d т живописта на едно ново ниво, по различни причини повечето от произведенията му остават недовършени. Черен облак преминава над израстването му като незаконно дете и повлиява изцяло на отношението му към живота ;: дълбокото му усещане за красотата...

В ИТАЛИЯ, на тридесет и пет километра северозападно от Флоренция - столицата на изкуството в област Тоскана, се намира град Винчи. Въпреки че Катерина е бременна от него, Сер Пиеро - един завоевател, започва да ухажва Албиера Амадори с цел женитба. Тъй като произхожда 333y2422d от семейство от гилдията на нотариусите, Пиеро, като най-голям син, силно се надява да успее да си избере съпруга от влиятелните фамилии в града.

На 15април 1452 г. се ражда 333y2422d едно момче. Въпреки че е незаконно дете, на кръщенето му присъстват едни от най-влиятелните хора в града.

.». ..Мадона Лита", нарисувана от Леонардо около трийсетата му година. Той рисува много портрети на Дева Мария с младенеца и се говори, че тъжното изражение на лицето на детето Исус е отражение на чувството на Леонардо към собствената му майка.

Едва на тринадесетгодишна възраст Леонардо губи и втората си майка - Албиера, която умира при ражда 333y2422d не. Баща му се жени повторно за девойка от известен род, само с три години по-голяма от Леонардо, и след като и тя умира, той се жени още два пъти и има дванадесет деца до смъртта си на 78 години, като неговият най-малък син се ражда 333y2422d след смъртта му. Не е трудно да се разбере защо Леонардо развива комплекси с такъв винаги активен и амбициозен баща.

Най-малкият син, Франческо, е мечтател, стоящ далеч от суетата на света. Баща му вечно е твърде зает, за да се усети присъствието му вкъщи, а Леонардо е силно привързан към брат си, чийто характер е напълно противоположен на бащиния му. Бащата, от своя страна, се чуди как Леонардо ще се грижи за наследството. Резултатите на Леонардо в училище не са слаби, но баща му мисли, че "неумението да се съсредоточава за продължително време" и "нерешителността" му в училище се дължат на твърде многото игра вкъщи с Франческо. При все това, "неумението на Леонардо да се съсредоточава за продължително време" продължава през цялата му кариера, оставяйки недовършени поредица творби.

Леонардо е кръстен в църквата "Санта Кроче" във Винчи. Крепостта до църквата, принадлежаща на семейство Гуиди, е в строеж по това време, а впоследствие е превърната в музей на Леонардо да Винчи.

._____ 4Mb* . .

и творби на живописци, силно повлияни от Леонардо, включително импресионисти и кубисти от апогея на тези течения през XIX век, както и архив на произведенията на гения.

На два километра разстояние от Винчи, на хълма Анхиало, се намира първата къща на Леонардо. Обикновена каменна къща, заобиколена от маслинови дървета, която се е съхранила в продължение на петстотин години. Тук могат да се видят много от неговите идеи, скицирани на хартия. Във всекидневната има още камина от онова време, висящ бронзов фенер отпреди ражда 333y2422d нето му и каменна играчка, която е направил в детството си. Има и таен прозорец, за който се говори, че е направен от Леонардо, за да следи с поглед посетителите. Талантът му се чувства още от детството и лесно може да се предвиди по какъв път ще поеме животът му.

Не са останали много сведения за детството на Леонардо, но има един анекдот за това как започва да рисува. Веднъж някакъв селянин помолил баща му, Пиеро, да декорира един дървен щит, за да го продаде във Флоренция. Той дава щита на сина си, а Леонардо рисува силен дракон, който изглежда 333y2422d сякаш ще изскочи извън картината. Баща му онемява пред рисунката на момчето и дава на селянина друг щит, а работата на сина си показва на Андреа дел Верокио, собственик на известно ателие. Когато Верокио вижда 333y2422d щита, пожелава да се запознае веднага с Леонардо. И така, на 1Д-годишна възраст Леонардо заминава ^^рД^' за Флоренция, за да J ^ вл езе в ате л и ето като ученик на един от най-добрите художници от това време.

> Рисунка на град Винчи,

ж "Давид" от ателието на Верокио. Говори се, че моделът е Леонардо. Той има репутацията на снажен младеж.

Ў Куполът на катедралата "Санта Мария", който е първата творба на Леонардо. Той участва в конструирането на бронзовата сфера с кръста на върха му.

Ателието на Верокио, което Леонардо посещава, е под протекцията на "Ил Магнифико" (Великолепният], главата на фамилия Медичи -Лоренцо, който се занимава с всичко - от живопис до скулптура и вътрешен дизайн. Първата творба на Леонардо е архитектурна, а именно - проектът на бронзовите сфера и кръст за купола на катедралата "Санта Мария" - символът на Флоренция.

> През XV век важните

се изследвания в областта на геометрията, както и дисеюдии, за да се уловят формите и движенията на тялото. Тази система, която използва научен експе-р.".'е-~вге- ~одход, има голямо влияние върху изку-

Е:_.--е_.' ;-.¦- зт учителите на Леонардо в атели-е~: ":-¦¦;:-: _е създаде шедьовъра "Ражда 333y2422d нето на Ве-е:е _:." е е-тусиазиран привърженик на съжи-вяеа-е-: -а ¦¦--.;.:твата и помага на младите творци да се зе;в -на- Зъщо така се среща с кръг от учени, пр/;-.--т- ' -е Гзоенцо, като изразява чрез картина; :.- и -i -г -исателите и философите. Когато по-гсгг ~т --.-¦¦-¦ не присъстват, той работи уси-ле-: z-z: ¦ ¦':¦ -zzz-e~z на облеклото". Това е едно от угса - -е-.-=_а. -.:,'-: Верокио дава на учениците си, за да могат те да научат как да се концентрират върху гънките и да рисуват, следвайки диплите на дрехите.

Веднъж му е възложено да се заеме с два ангела от лявата страна и с част от фона на творбата "Кръщението Христово". По онова време учителите и учени^/~е сзоотят заедно, за да сътворят на части

w $

-»¦ ..Благата вест", самостоятелна творба на Леонардо. Нарисувана е на основата на "пространствената перспектива". И в ателието на Верокио е създадена версия на "Благата вест", но версията на Леонардо притежава особена класа.

творбите в ателието. Най-способните ученици получават най-важните части. Леонардо рисува двойка красиви ангели, използвайки бои на маслена основа и фон със светлосенки. Те се отличават от традиционния метод с темперни бои на учителя, който рисува напълно шаблонни ангели. Когато Верокио вижда 333y2422d майсторството му, никога повече не хваща четката.

Методът, използван за фона, е кръстен "пространствената перспектива" на Леонардо. За разлика от класическия метод на перспективата, базиращ се на геометрията, внушавана от наситеността на цветовете, Леонардо създава съвършени детайли чрез градация на цветовете и очертанията.

-»¦ Проблематичната картина на Верокио "Кръщението Христово", която го кара да счупи палитрата си. Ангелите от лявата страна (на преден план) са нарисувани от Леонардо. Може ясно да се види разликата с ангела от дясно, нарисуван от учителя.

.*. "Изучаването на облеклото"от Леонардо. Тази репродукция показва един особен реализъм в живописта.

През Средните векове и епохата на Рене-санса поръчките към художниците стават чрез посредничеството на ателиетата. Във Флоренция през XV век има много такива ателиета, които приемат всякакъв тип поръчки. Освен живопис и скулптура, те включват също така архитектура и снаряжение, вътрешни декорации и дори медицински пособия. Кандидатите за художници влизат в ателието като ученици на някой майстор (собственик) и стават независими художници след период от шест години.

Тъй като учителят и ученикът си оказват взаимно влияние, се говори, че моделът на Верокио за "Давид" е Леонардо и че усмивката муе отразена и в"Мона Лиза". Говори се, че Леонардо участва при създаването на мощния и величествен кон от високата четири метра era туя на Колеони във Венеция.

> Верокио, представител на Флорентинския Ренесанс, оказва голямо влияние върху Леонардо.

"Случаят Салтарели"

Става известен един случай на нарушаване на обществения морал (регистриран от Полицията по нощните престъпления), който не стига до присъда. Якопо Салтарели, седемнадесетгодишен железар, обвинява четирима мъже, един от които е Леонардо, че са го изнасилили. Четиримата са изправени пред правосъдието, но са оправдани поради липса на доказателства. Все пак, два месеца по-късно, същите четирима мъже са арестувани по подозрение, че са извършили същото престъпление, като отново са оправдани. Това е известният "Случай Салтарели". Благодарение на влиятелните бащи на четиримата, този случай не се разраства прекалено много, но води до обвинението срещу Леонардо, че .. петни името на семейството".

лят на Леонардо - Ботичели, също е обвиняван два пъти. Истината за случая "Салтарели" не е ясна, но е вярно, че Леонардо има подобни влечения.

Леонардо пише в записките си дори за липсата на майка си и чувствата между него и баща му. Също така много пъти споменава и че "който не обуздава чувствата си, може да се превърне в чудовище", което означава, че сексуалната дискриминация го отблъсква и той е привърженик на безбрачието.

.» "Тримата архангели с Тобиас" (фрагмент] на Ботичели Говори се, че момчето (Тобиас) на картината е Леонардо.

<f}>-

В Италия през XV властва мизогинията -омраза към жените. Тя е силно изразена в модата сред младежите. Косата се носи дълга, като се предпочитат тесни дрехи с хубава линия, подчертаващи тялото. Особено творците във Флоренция проявяват силна склонност към хомосексуализъм, така че случаите на хомосексуализъм във Франция са наричани "порокът от Флоренция". Говори се дори, че има групички от необвързани хомосексуални мъже в ателиетата на Верокио, начело с Пержино и Ботичели. Истината за случая "Салтарели" остава

неизяснена, а Леонардо не се жени през целия си живот, като е факт, че изпитва чувства към някои красиви младежи от ателието. Джакомо, 10-годишен сервитьор и ученик без никакви творчески способности, наричан "Салаи" (дяволче), въпреки че е крадец, измамник и голям лакомник, винаги е край Леонардо. Салаи краде на няколко пъти пари от Леонардо, но той винаги му прощава. Когато творецът е на петдесет v шест години, той има ученик на петнадесеп години - Мелци, който впоследствие насле дява имуществото му.

Тя е изографисване на олтара на капелата "Сан Бернардо", възложена му от кметството - уникален шанс да се утвърди. В този период той изучава определени теми от иконите на олтара, така че се отдава напълно на това. Обаче, при все че му е платено в аванс за материалите, картината му не е използвана за украса на капелата "Сан Бернардо". Леонардо, който става независим художник през 1478 г., приема и поръчка за "Поклонението на влъхвите" чрез посредничеството на баща си, който е нотариус. Той обещава да завърши картината за тридесет месеца за манастира "Сан Донато а Скопето", но не завършва и тази творба. Творбите на Леонардо са учудващо малко, като той става известен с това, че повечето от тях са незавършени. През първите години има склонност да се отегчава от определен проект, като изоставя творбите завършени наполовина и се заема с ново предизвикателство.

В онези времена художниците сключват договори със самите купувачи. Периодичното заплащане е нещо обикновено, като по този начин художникът има достатъчна сума за ежедневните разходи. В същото време, в случай че творбата не бъде завършена, това означава нарушаване на договора и бонусът не бива изплатен. А фактът, че Леонардо не печели толкова, колкото заслужава, може да бъде видян в Миланската хроника. "Ако Ваше Превъзходителство гледа на мен като на човек, който създава проблеми по отношение на парите, моля да бъда извинен за това". Картината за капелата "Сан Бернардо" е завършена от Филипино Липи, понеже в някои

.»¦ "Св. Йероним", една от многото незавършени картини, които Леонардо оставя през периода, когато е независим художник. Не се знае мястото, където се намира тази картина след смъртта на художника, но се предполага, че е служила за капак на сандък с пари.

: ¦ 1 гтклтл скулптура на леонардо ¦ =~ "~,я на Сфорца) щеше да е може би на-

"сез "-82 г. Леонардо тръгва от Флоренция, за ¦":: -:=с начало в Рим. Остава загадка защо ъ ¦.'_. творба "Поклонението на влъхвите" ::ггзена преди да бъде завършена, но оче-: :-: ~е:нардо е отчаян, тъй като дебютът му г.гб -."сренция претърпява неуспех. Всъщност, -ъ* за първи път получава овации в Милано като «лзикант. Осланяйки се на опита от ателието на гесокио, той импровизира, като свири на инстру-«е-'\ който сам изобретява и по този начин печели -:-..-ярност. Във всеки случай, не това възнамерява да прави в Милано.

Людовико, наричан "Ил Моро" (Мавъра) поради цвета на кожата си, търси скулптор, който да създаде конна статуя в истински размери за баща му. Като чува за това, Леонардо заявява писмено

предложението си. След като описва способностите на военните инженери, на производителите, творецът казва: "Също така ще бъде възможно да направя кон от бронз, който да носи безсмъртна слава и вечна почит в памет на многоуважавания Ви баща".

Леонардо претендира, че: "Живописта е изкуство, което може да бъде разпознато, а скулптурата не е нищо друго освен моделиране на тялото", поради което не прави скулптури в първите тридесет години от живота си. Във всеки случай, през 1491 г. завършеният от него модел в естествени размери е изложен на площада, а хората са шокирани. Най-високата конна статуя до този момент е тази на римския император Марк Аврелий и е висока 4,24 м. Статуята на Леонардо е почти два пъти по-висока. Но хората считат, че той мисли твърде много върху начина на конструиране, като оставя на заден план действието. След това, през 1499 г., Франция напада Милано, а бронзът бива използван за артилерията, като бронзовите отливки намаляват до минимум.

.»¦ Дукът на Милано, Людовико и; Моро, наема Леонардо като военен инженер. Диктаторът, който i начело на град Милано, опознав; истинския характер на Леонардо

Като възприема нов принцип на перспективата, Леонардо разкрива истински реализъм в шедьовъра си "Тайната вечеря", която по-късно повлиява на много творци.

Въпреки че е нает като военен съветник в Милано, Леонардо сътворява по това време творба с вечна стойност. Това е "Тайната вечеря" - стенопис в трапезарията на манастира "Санта Мария деле Грацие". По това време изографисването на църкви и манастири представлява най-достойната дейност за един художник. Леонардо влага в тази творба всичко, което се е натрупало в него до този момент. Но четката му, както обикновено, е доста бавна. Леонардо понякога забравял да яде и да пие, но продължавал да рисува, или имал навика да гледа стените за един или два часа преди да се върне вкъщи.

Тогава един ден абатът го пита: "Колко още ще продължи?" - Леонардо отговаря: "Не мога още да измисля какви да бъдат лицата на два персонажа. Едното е лицето на Христос, което не мога да намеря, колкото и да търся. Другото е лицето на Юда, но ако искаш да побързаме, няма проблем. Ще използваме твоето лице за тази цел."

.^ Стандартно изображение на "Тайната вечеря" преди Леонардо - Юда е отсреща на Христос и другите ученици. Леонардо поставя Юда на същата линия, в пълна противоположност на дотогавашната концепция.

Съществуват много изображения на "Тайната вечеря", които пресъздават представата, че Исус, осъзнавайки, че е настъпил последният му час, обвинява един от учениците си в предателство. Във всеки случай, в уникалната интерпретация на Леонардо е използвана една внимателно премерена перспектива, а творбата му съдържа идея, която прави известно името на Леонардо да Винчи в цяла Европа.

¦»- Манастирът "Санта Мария деле Грацие", където Леонардо изобразява "Тайната вечеря" на стената в трапезарията. Той се е превърнал в туристическа атракция в Милано.

"16 юли 1493 г. - пристига Кате-рина".Така Леонардо регистрира внезапната поява на единствената важна жена в живота му. Тя идва да посети Леонардо в Милано, но скоро след това се разболява и след две години умира. Леонардо отбелязва подробно разходите, направени за нея, включително тези за погребението й. Затова се говори, че Катерина е истинската му майка, от която е отделен в твърде крехка възраст.

Със сигурност детството на Леонардо не е много щастливо. Освен че материалното му имущество е ограничено, той има и три мащехи и десет доведени братя и сестри. В изкуството на Леонардо често се откриват индикации за чувствата му към родната му майка. Въпреки J* че в неговите женски портрети откриваме достатъчно студенина, внушаваща враждебно чувство, все пак в творбата му "Мадоната с младенеца" женският образ прелива от любов.

*&&^Щ*

През 1499 Г., в началото на Втората италианска война, Милано е завладян от Франция, а Людовико Сфорца бяга в изгнание. Загубил своя покровител, Леонардо се връща във Флоренция през 1500 г., като минава през Мантова и Венеция. През 1502 г. той приема работа като цивилен конструктор при Чезаре Борджия, херцог на Романя. Чезаре е син на папа Александър VI, който се издига от обикновен войник чрез жестокост и кръвопролития. Кроейки планове да създаде град държава, той иска от Леонардо да му помогне да утвърди властта си.

Леонардо наблюдава града крепост, Имола, и прави по-детайлни скици от днешните въздушни фотографии. Но смъртта на Александър VI води до свалянето на сина му от власт и впоследствие Леонардо загубва службата си.

Противопоставяне между "майстора художник" и "Божествения"

Твърдението на Леонардо: "Живописта е интелектуална дисциплина, а скулптурата е просто физическа работа", е силно подчертано в нача-

.»¦ Леонардо изследва сериозн изражения на лицето, предизв кани от ярост и страх, за "Битк при Ангиари"

w Съдбовното противопоставя между Леонардо и Микеландж става в "Палацо Векио" във Флоренция. Изключителната скулптура на Микеланджело, "Давид", украсява входа.

*¦ Чезаре Борджия е известен като разюздан мъж, а докато папа Александър VI е само кардинал, неговата любима му ражда 333y2422d дете. Той е амбициозен и прави конспирации, за да разшири папската власт.

лото на "Трактата за живописта", написан от него. От друга страна, Микеланджело смята, че скулптурата е най-висшето изкуство, като я сравнява със Слънцето, докато живописта е сравнявана с Луната. Той казва: "Доколкото живописта се доближава до скулптурата, тя е удивителна. От друга страна, когато скулптурата стане живопис, тя става по-лоша". Леонардо казва злостно, загатвайки за Микеланджело: "Скулптурите са покрити с мраморен прах, така че изглежда 333y2422d т точно като хлебари. Къщите им са мръсни и пълни с прах и откър-тена мазилка". Ядосан, Микеланджело го критикува с въпроса: "Не те ли беше срам да си тръгнеш от Милано, преди да довършиш конната статуя?" Говори се, че Леонардо се изчервил при тези думи. Въпреки факта, че принадлежат към различни поколения, съперничеството между двамата се разпалва отново, когато скулптурите на Микеланджело, изпълнени с мъжествена чувст-

ii4ii.it моменти

Кулинарната традиция в Италия е силна, а римската епоха е наложила вече от две хиляди години по три хранения на ден, всяко по два-три часа, които включват сирена, мед и зехтин. По времето на Ренесанса има автори, които публикуват книги за храната на банкетите, а за съвременната френска кухня се казва, че всъщност е възприета от Италия, когато Катерина де Медичи (Caterina de' Medici) се омъжва за престолонаследника на Франция.

скара, която се върти автоматично, метална кутия и клещи, които смачкват чесъна, наречени "Леонардо", и които и днес се използват в италианските кухни. Клиентите се връщат често, за да опитат ястията му, поднесени със зеленчуци, аранжирани с тънки резени месо и риба.

веност, като "Давид", стават популярни сред хората. Още повече, по онова време Леонардо изучава конете и анатомията, тъй като отдавна мечтае да нарисува сцена на битка с яздещи мъже, размахващи оръжия. Той започва да скицира изражения на бойци в разгара на сражението и скачащи коне.

Но въпреки това, противопоставянето на века в края на краищата се прекратява. Макар че Микеланджело прави недовършени скици в продължение на повече от петдесет години, за което е силно критикуван, веднага след като му е поверен проектът да направи скулптура на надгробния паметник на папа Юлий II, той го променя, използвайки добре известното извинение "Аз не съм живописец". Леонардо стига до етапа на полагане на цветовете, но маслените бои започват да текат, така че той се отказва.

.*¦ Картите на град Имола, направени от Леонардо за Чезаре Борджия, изглежда 333y2422d т точно като фотография от въздуха.

>ошвката, изпълнена с мистерия

.\10НАРДО започва работа над "Мона ."иза" по времето, когато рисува "Битката при Ангиари". Вероятно това е един от най-известните портрети в света и една от многото мистерии на майстора. В записките му няма никаква информация за името, датата или каквато и да било друга бележка, свързана с тази картина. По чия поръчка е направена? Кой е моделът? Не се знае отговорът на нито един от тези въпроси.

Най-популярната теория е поддържана от специалиста по история на изкуството Вазари в "Биографии на творци": "Леонардо рисува портрета на съпругата на Франческо дел Джокондо". Това дава другото име на картината: "Джокондата" (г-жа Джо кон да).

Името на мадам Джоконда е Елиза-бета, но я наричат Лиза. В този момент тя тъкмо е пометнала. Изражението на "Мона Лиза" е дълбоко меланхолично, а черните одежди, които носи, поддържат теорията, че е в траур. Говори се, че съпругът й води в помещението клоун и оркестър, за да изтръгне от нея тази полуусмивка.

.»¦ В действителност съществуват повече от шестдесет творби, наречени "Мона Лиза". Всяка година се открива по една. Почти всички са копия, правени от ученици, но ако наистина Леонардо е направил две творби, може би точно истинската е загубена.

ДЪЛГОТО ПЪТУВАНЕ НА "МОНА ЛИЗА"

на маркиза на Мантова. При все това, първоначалното мнение е, че "Мона Лиза" няма модел, а това е просто майката на Леонардо. След това съществува и интерпретация, според която Леонардо съчетава идеалния и вечен образ на жената. Освен това, битува и теорията за автопортрета. Ако върху компютърното изображение на Мона Лиза бъде наложен автопортретът на Леонардо, нарисуван с червена креда, резултатът е перфектно припокриване.

Но съществува и съмнение дали "Мона Лиза" е наистина "Мона Лиза". В края на епохата на Ренесанса, в едно описание в труда на специалиста по история на изкуството - Ромазио, за "Джокондата и Мона Лиза" се казва, че "Мона Лиза" и "Джокондата" са две различни творби. През 1505 г. Рафаел посещава Леонардо, за да направи копие на "Мона Лиза". Но той констатира, че в дъното на проекта ясно е очертана гръцка колона. Във финалния вариант на "Мона Лиза" тя не може да бъде видяна. Впоследствие картината отива при Франсоа I и се предполага, че двата й края са отрязани, за да бъде поставена в рамка, но е твърде малко вероятно Леонардо да е нарисувал една е съща творба два пъти. Независимо от това обаче,

"Мона Лиза" е поверена на любимия му ученик - Мелци, както е предвидено в завещанието на Леонардо. Тя е продадена на покровителя на Леонардо, Франсоа I, и оттогава става голяма национална ценност на Франция. Кралят на франция й се възхищава в двореца "Версай" но Луи XV я мрази и заповядва да бъде преместена в една от стаите на шамбелана. По време на френската революция тя, заедно с други кралски вещи, е поставена на склад в едно помещение на двореца "Тюй-лери" до площад "Конкорд", а след това е преместена в музея на Наполеон пред"Лувъра"в Париж.

През XX век Хитлер се опитва да я открадне, но не успява. Все пак "Мона Лиза" е открадната на 21 август 1911 г. Крадецът е италианец, който се казва Винченцо Перуджа. Той укрива картината в апартамента си в продължение на две години. След тази кражба "Мона Лиза" посещава Америка на една изложба през 1963 г. по искане на Джон Кенеди, след което обикаля Япония и Съветския съюз през 1974 г.

> "Мона Лиза" е поставена във витрина от бронирано стъкло. От 1960 г. тя не е изважда 333y2422d на от хранилището си.

Преместена е в двореца .,Лувър" (Франсоа I).

Преместена е в двореца ..Версай" (Людовик XIII - XVI].

Преместена е в двореца "Тюйлери" (Наполеон II.

Преместена е в музея "Лувър" (Наполеон I).

Открадната е.

Изложена е във Флоренция, преместена е в музея "Лувър".

Пазена е на сигурно място в замъка "Амбоаз".

Изложена е в Америка. i

Изложена е в Япония и Съветския Съюз.

Понастоящем е изложена в музея "Лувър".

ж Мъжът, който според една от теориите поръчва "Мона Лиза" -Джулиано де Медичи. Той и баща му Лоренцо са почитатели на изкуството.

През 1506 г. Леонардо донася "Мона Лиза" в Милано, който тогава е под френска окупация. Когато Милано пада, Леонардо разбира, че е в опасност, тъй като е сред хората, служили на Людовико Сфорца, и се връща във Флоренция, където Людовик XII иска да го направи дворцов художник. Кралят на Франция научава името му, след като той е нарисувал "Тайната вечеря". Освен че рисува "Света Ана и Девата с Младенеца" и си прави автопортрет с червена креда, той започва да изучава плавателните канали между Алпите и Милано, както и полета на птиците. Също така среща и любимия си ученик - Франческо Мелци, в Милано.

През 1513 г. Леонардо е под покровителството на папа Лъв X (Джулиано де Медичи] и този път заминава за Рим. Папата иска от него да нарисува женски портрет и желае веднага да се срещнат, за да разрешат финансовата част. "Този човек никога няма да доведе нещо докрай. Мисли за края, преди още да е започнал." - казва той. В действителност Леонардо не се интересува от портрети. Мислите му са концентрирани върху сцената от олтара в Сикстинската капела - "Страшния съд".

Среща се също така и с Рафаел, по-младия му колега от ателието на Верокио. Той е в Рим и работи над серия от стенописи и над творба, известна като "Атинската школа". След това Микеланджело приема поръчка да изрисува тавана на олтара на капелата, но отказва работата, за да се концентрира върху скулп-^ *¦ турата. Леонардо не иска J да се повтори инцидента с "Битката при

.»¦ Един проект на "Света Ана и Девата с Младенеца". Пълният с меланхолия израз на жените и фантастичната природа за фон са основните елементи, свързани с "Мона Лиза".

Ангиари" и постоянно прави експерименти с различни вещества, за да прилепи маслените бои за стените. Освен това, той прави и скици. Подготвя се тайно за "Страшния съд", тъй като не желае да има съперници. Все пак поръчката от папата не идва.

Когато неговият покровител, Джулиано де Медичи, умира, Леонардо няма причина да се върне в Рим. В записките си той отбелязва: "Медичи ме издигнаха, а после ме съсипаха".

Рафаел поставя Платон в центъра на "Атинската школа", скицирайки образа на дълбоко почитания от него Леонардо. При все това художникът на шестдесет и четири години вече е човек на миналото.

< Каменна статуя на Леонардо, която се намира във Флоренция, в галерия "Уфици". Някога хубав младеж, сега почитан творец, който върви към старостта. Една епоха върви към своя залез.

Франсоа I се качва на трона след Луи XII и желае да види възражда 333y2422d нето на ренесансовата култура от Флоренция и Милано, която преди това е съществувала и във Франция. Когато посещава манастира "Санта Мария деле Грацие" в Милано, казва, че би искал да вземе със себе си парче по парче всяка стена, изрисувана с "Тайната вечеря", за да я пренесе във Франция. Това не се осъществява, но пък кани автора й във Франция. Година след преместването на Леонардо във Франция "Тайната вечеря" вече е започнала да се поврежда 333y2422d .

Замъкът на Франсоа I се намира на югоизток от Париж, в Амбоаз. С Леонардо и учениците му той се отнася вежливо и им предоставя близкият замък "Клу".

Истината е, че Франсоа I моли и Микеланджело, и Рафаел да го посетят, но и двамата му отказват. Леонардо не е предпочитаният му избор, но двадесет и две годишният крал на Франция нарича с обич "татко" стария майстор на шестдесет и четири години и ежедневно го кани в замъка "Амбоаз", където водят многобройни приятни разговори.

"Никой на света не знае толкова много за живописта, скулптурата и архитектурата като Леонардо и мисля, че той е и велик философ".

Леонардо отговаря за планирането и организирането на събитията в двора на Амбоаз и също така за плановете за строеж на каналите, а от време на време добавя финални щрихи с четката по "Мона Лиза". Неговите геометрични схеми, както и диаграмите, вписани в кръг, отчасти са причината за липсата на шедьоври. В този период дясната му ръка

> На 21 -годишна възраст Франсоа I се качва на престола на Франция и кани най-видните представители на италианския Ренесанс да внесат Ренесанса във Франция,

.*¦ Етюд, наречен "Замислен старец, гледащ към водовъртеж" Леонардо идеално скицира автопортрети на старини.

Леонардо осъществява безбройни проекти, като оставя след себе си няколко хиляди ръкописа. Тайните конструкции на Леонордо, които надминават писмените научни изследвания, са наследени от любимия му ученик Мелци. До смъртта си той не осъществява плана си да публикува проектите на Леонардо, а информацията се губи. Онези, които придобиват собственост върху книжата му, изважда 333y2422d т и публикуват само фрагменти и предлагат едва частица от тях, докато останалите се загубват напълно.

От началото на XVII век проектите на Леонардо стават невероятно популярни, а с помощта на английския крал Чарлз I и френския Наполеон разпръснатите парчета накрая са събрани. От тези ръкописи светът опознава истинския образ на Леонардо като архитект, инженер, учен и мислител, а хората оценяват гениалния му ум. Неговият талант

Важно е да се ._4.-_,_.в.,,.,«__""".в-___

> Факсимиле от ръкописните бележки на Леонардо.

1 л" V ч V

i Замъкът "Амбоаз", построен от Шарл VIII към края на XV век, се намира в долината на река Лоара. Той е във владение на Франсоа I, когато Леонардо пристига там.

е обездвижена поради парализа, като по този начин той губи координация на тялото си. През третата му година в Амбоаз има много дни, в които не може да стане от леглото. По-голямата част от вещите на Леонардо остават в наследство на любимия му ученик Мелци. Въпреки това, наблюденията и изследванията, които прави през предходните години, са изгубени след смъртта на Мелци и минават много векове, докато биват открити отново - през XIX век.

> Последната картина на

Леонардо: "Йоан Кръстител"

декадентите от XIX век.

¦«¦ Капелата "Сен Юбер" в замъка "Амбоаз". Леонардо е погребан там, но по време на протестантската реформация тялото му е ексхумирано и не е открито до днес.

от учениците си. Тогава е на 68 години. Творби-"Мона Лиза", "Йоан Кръстител" и "Света Ана Девата с Младенеца" са поставени до него. олтара на замъка "Амбоаз" има надгробен кам! с името на Леонардо, гравирано върху него.

"Изпратен от най-големите художници, инж нери и архитекти на Кралство Франция и от бл городниците на Милано, любимият художник херцога на Милано е погребан без време п главния олтар на манастира."

И н грввфщрисмъртта ЛеонардоГРГа картината може да се види Франсоа I да го прегръща, макар че всъщност по това време кралят е в Сен Жермен.

В ЕПОХАТА НА РЕНЕСАНСА ЖИВОПИСТА преминава към реалистичен стил, а центърът е Италия. Леонардо е част от тази революция, като създава шедьоври, които блестят в историята. По-късно започва подробно изследване и съзерцание в търсене на висшия реализъм. Започва чрез наблюдение на природата във всяка една възможна област, като кулминацията е дисекция на човешко тяло. Как се ражда 333y2422d тази величествена философия? Как Леонардо успява да остави чудни изобретения, които покриват толкова много различни области?

За да разбере метеорологията, той се качва на връх Монте Роса в Алпите, където наблюдава характерни особености, като видовете валежи и промените на цветовете в атмосферата. Също така се разхожда 333y2422d по планинските пасбища в компанията на един учен, за да разбере процеса на кръговрата на водата. Така се появява фантастичният пейзаж в "Мона Лиза" и пейзажните скици, изпълнени с реализъм. Когато става въпрос да се направят карти на градовете с гражда 333y2422d нски проекти и конструкции на канали, той внимателно проучва терена и изследва картографията. От друга страна, Леонардо притежава познания и използва методология от много области, като се започне от географията и се стигне до анатомията, използвайки всички тях, за да създаде великолепните си шедьоври.

Този тип дейност, изследванията заедно с научните познания, комби-

-». Фрагмент от "Мадоната на скалите". Той рисува легендаре! пейзаж на слънцето, залязващо зад назъбени скалисти планини и езера.

"т

-^оани с чувствителността на твореца, водят до ":=ършенството в неговото изкуство.

Анатомията на "Мона Лиза"

~;<а както изучава природата и пейзажите, ."еонардо наблюдава и телата на животните и -:зека, като рисува скица след скица. Стилът му :=<аш е кинематичен, сякаш гледан не само от - = <олко хиляди посоки, но и от безкрайността. I"фед, отзад, отляво, отдясно, отгоре, отдолу... _=лото тяло и отделните му части са скицирани :_ неизброими ъгли.

Леонардо скицира обекта от много гледни "зчки. "Напомня на извайването на съд с грън--арско колело". Резултатът е истински триизмерен образ.

И все пак, Леонардо не се задоволява само с ":= = . Трябвало да научи повече за движенията на живите същества. Мисли, че без да открие "меха--/змите", няма да опознае истинския обект. Това ~:ражда 333y2422d горещата му страст към анатомията, <оято започва с дисекция на птици и животни и кулминацията й е дисекцията на хора.

През 1487 г., в болницата "Санта Мария Нуово" в Милано, Леонардо асистира при първата си дисекция, като впоследствие прави тридесет човешки дисекции до края на живота си.

¦» Фонът на "Благовещение". Тук откриваме редица дървета, осветени отзад, пристанище и величествени планини в далечината. Вероятно -ова е първата картина в историята с толкова сбширно пространство като фон.

представа за вътрешните органи.

Но вследствие на изследванията си той задълбочава познанията си и започва да се занимава с различните "механизми" на тялото. Като анализира през собствените си очи, правейки скици, той разкрива формата и разположението на частите на тялото и дори функциите им. Докато прави дисекция на око, той открива кристализацията и разбира как се възприемат обектите. Наблюдава мускулите и скелета и прави подробни класификации, които впоследствие са потвърдени през столетията и са в основата на модерната анатомия.

Той прави анатомични изследвания още когато рисува "Битката при Ангиари" и "Мона Лиза". Естествените движения на хората и животните, елегантната усмивка на "Мона Лиза", както и хубавите скици на главата - всички произлизат от познанията, придобити при дисекциите.

i ____ -4fr ьмв} ч^нмр viitn

; >,$$?&&№

Ръкописът на Леонардо, състоящ се от приблизително пет хиляди страници със записки и скици, сега се намира в различни страни, сред които Франция и Англия. В началото е собственост на ученика му Франческо Мелци, но по-голямата част от него е загубена след смъртта му. Ръкописът е открит в края на XVIII или началото на XIX век. В началото той не е разпознат, но впоследствие е направена аналогия между името на собственика на страниците и местата, където те са открити. Съдържанието е написано под формата на дневник и засяга различни теми като анатомия, летенето на птиците, физическите свойства на водата, геология, градско планиране, военна технология, живота, перспективата, пейзажа, светлината, сянката, цветовете, рисунките и геометрията.

През втората половина на XIX век Леонардо добива все по-голяма слава,тъй като става известно съдържанието на ръкописите му. Изследователите са учудени от факта, че един художник притежава такива способности като инженер, изобретател и учен. С приспособление като пергела, който прави

¦«¦ Смята се, че диаграмата на хеликоптера на Леонардо е замислена по модела на водното конче. Той обяснява: "Болтовете и гайките го накараха да лети нагоре".

*-¦¦ v

trW

А най-изненадваща е представата муза "механизъм". "Механизмът" е вътрешна структура на една машина, с други думи е конфигурация от болтове, зъбни колела, цилиндри, бутала, вентили, пружини и коленчати оси. Леонардо взема всеки механизъм и го изучава отделно. От гледна точка на историята първият път, когато хората отделят машините от механизмите, е през XIII век. Още повече, че приложението на механизмите не спира дотук. Леонардо измисля преди триста години някои приложения от този тип. Те включват диференциалния болт, червячната предавка (предавка между зъбни колела), приспособленията с колела и лагери, които по-късно ще станат незаменими за автомобилите. Всичко това съществува вече в съзнанието на Леонардо.

< Форма на велосипед, изобретен около 1900 г. Леонардо рисува тази скица около 1493 г. Можем да видим дори механизма на веригата върху тази скица.

I@@ra[o)ffl® a§ Икшга

Зт полета на птицата zo аероплана

..-зйският император изразява

*.-¦--- i': е za лети с помощта на

' : - -~ъ -зписана преди хрис-

:-~; i~:--=. По-късно в Европа

-~,~с хора си прикрепят крила и ска--ат от кули и мостове. Ясно е, че зсички тези опити се провалят, тъй <ато нито един от проектите не наподобява полета на птица. И Леонардо интензивно се занимава с летенето. Въпреки това, той не се опитва да лети, оставяйки се на случайността.

"Птицата е устройство, което функционира на математически принцип. Хората са способни да създадат машина, която да копира всяко движение на птицата."

С тази мисъл по-късно Леонардо се опитва да конструира много типове "летателни апарати". Това е машина, която пресъздава по изкуствен начин махането на птиците с крила. Той разглежда 333y2422d детайлно техните движения във въздуха, изследва подробно този механизъм и разработва различни типове крила.

¦ >

"'."."71Г

"ф:

> Проект за крило

прави двойка подвижни криле, използвайки предаващи движението колела и връв, които летят хоризонтално и могат да сменят и посоката си. Създава и криле, които могат да се размахват чрез човешка

В края на XIX и началото на XX век първата стъпка по посока на летенето е направена чрез осъзнаване на идеята за "махане с крила".

> Скица на първия

Леонардо казва: "Скулпторът е физически работник, облян в пот", а Микеланджело отговаря: "И моите последователи могат да рисуват така". Съперничеството между живописта и скулптурата започва. Първите данни за срещи между двамата датират от 1503 г. Микеланджело тъкмо създава "Давид" по обществена поръчка на властите във Флоренция, а Леонардо се намира в комитета, който трябва да реши къде да бъде изложена творбата. В този период Леонардо е избран да нарисува "Битката при Ангиари", а след няколко месеца Микеланджело ще нарисува "Битката при Кашина". Нито един от двамата обаче не довършва проекта си докрай. Говори се, че когато Микеланджело е поканен в Рим, Леонардо се оттегля от дуела.

На двадесет години се прославя чрез творбите "Бакхус" и "Пиета", а през 1535 г. става главен архитект, скулптор и художник на Ватикана. През предходната година отговаря за конструирането на купола на катедралата "Свети Петър" и пише много поеми. Не смята себе си за художник дори когато рисува тавани, което описва в едно писмо до баща си, разкривайки това противоречие. Микеланджело има напълно противоположен характер на този на Леонардо. За разлика от темперамента на Леонардо, той е избухлив. Известна е случката, когато носът му е счупен от удар с юмрук в лицето по

време на разгорещен спор с приятел. Докато рисува "Сътворението" в Сикстинската капела, той предизвиква папата, който е дошъл, за да ускори работата, и бива ударен от една греда на скелето. Голите тела от "Страшния съд" са считани за неподходящи за изображение върху олтара, така че друг художник им поставя плат около бедрата. "Нарисуваното отгоре е жалка работа. Бих искал папата да въдвори дисциплина".

Леонардо умира приблизително петдесет години по-рано от своя съперник в живота. Микеланджело продължава да използва длетото до десет дни преди смъртта си през 1564 г., на възраст осемдесет и девет години. Той е почитан като "творец на всеки крал" и за него са написани две биографии, от Вазари и от Кондиви.

Създава техники в живописта, които хармонично съчетават най-доброто от интроверта Леонардо и екстровертния експресионист Микеланджело До XIX век той надминава двамата големи майстори и придобива божествен статут.

Творецът, наричан "дядото на съвременната живопис". Картините му винаги се стремят към реалистичност и включват жестове и човешки изражения. Откритата от него перспектива оказва голямо влияние върху Леонардо.

j Микеланджело

Джулиано де Медичи "1478-15161

Франсоа I (U94-1547)

Франсоа I наследява трона от Луи XII. Той е последният покровител на Леонардо, В желанието си да запази изкуствата, той подкрепя съживяването на Ренесанса 1анция.

Луи XII (1462-1515)

Жесток диктатор, владетел на град Флоренция. Той е перфектният прототип на "Владетелят" на Макиавели и се ползва от услугите на Леонардо като стратег.

Кралят на Франция, който окупира Милано. Той е най-големият почитател на "Тайната вечеря"и приема Леонардо като кралски художник и инженер-механик.

По време на обучението си в ателието на Верокио, Леонардо често посещава Тосканели и слуша обясненията му за природата на небесните тела и законите на пространството, което поражда 333y2422d силния му интерес към астрономията. По-късно той заема най-различни уреди за наблюдение от приятеля си и подробно изследва небето.

В ръкописа на Леонардо се разказва за "Разговор за морето с един генуезец". Ако този ..генуезец" е Колумб, означава, че двамата са се срещнали в даден момент. Леонардо се интересува от опознаването на света, вследствие на разговорите си с Тосканели, така че се предполага, че ако някога се е срещнал с великия изследовател, двамата биха водили

V»

Лоренцо де Медичи (1449-U92)

В епохата на Ренесанса италианските творци са доминиращи в Европа. Тези, които подкрепят дейността на художниците, са покровителите ("меценатите"), които насочват развитието на Ренесанса, а сред тях управляващата във Флоренция фамилия Медичи е най-важната.

Лоренцо - третият глава на фамилията, не се ограничава само до поддържане на художниците и учените. Той има дълбоки познания за изкуството, обича поезията, колекционира картини, скулптури, книги и археологически проекти, а също така изследва и платонизма. Той основава академия в собствения си двор и предлага обучение на най-обещаващия елит. Неговото любимо мото е: "Хората не могат да живеят само с хляб. Доведете цирка."-параф-раза на класически израз на властите в Рим. Като организира различни колоритни събития, като конни дуели и паради с маски, той успява да привлече в своя салон най-добрите учени от онова време. На сцената на този силен владетел се заражда 333y2422d Ренесансът.

Леонардо е един от творците, подкрепяни от Лоренцо. Той изпитва голямо уважение към ателието на Верокио и винаги дава поръчки за скулптури или картини. Когато Леонардо влиза в най-известното ателие във Флоренция, той започва да приема поръчки от фамилия Медичи. Лоренцо започва да се интересува от Леонардо и геният живее в дома му заедно с други млади творци, но само за кратко. Все пак Лоренцо не цени Леонардо колкото Микеланджело. Вероятно не разбира изключително изобретателния му стил, който надминава очевидните техники. Като узнава, че херцогът на Милано, Людовико Сфорца, търси творец, който да създаде конна статуя, Лоренцо, по политически съображения, препоръчва Леонардо. Той никога не успява да прозре стила на фона на Леонардо. Златната епоха приключва веднага след смъртта на Лоренцо. След това Савонарола налага твърда теокрация в манастира "Св. Доменико" във Флоренция, като започва една доста нестабилна епоха.

Авторът на "Владетелят" и конструкцията на канала

През 1502 г. Леонардо живее в замъка на Чезаре Борджия в Имола и работи като военен инженер и архитект. Двамата се срещат, докато Макиавели работи като втори секретар във флорентинската администрация. По-късно той става политически мислител, като създава "Владетелят".

По-късно обединяват сили над друг проект. По това време Леонардо няма почти никакъв доход и благодарение на връзките на Макиавели с републиканските власти получава поръчка да направи стенописа на "Битката при Ангиари". Впоследствие Макиавели моли секретаря си да напише подробен разказ за битката, който изпраща на Леонардо.

Леонардо изследва форта "Ла Верука", който флорентинската войска разграбва в Пиза, и съветва войската да укрепи и реставрира форта, а по онова време на Макиавели му е възложена отговорността по управлението.

След като Леонардо заминава от Флоренция през 1506 г., Макиавели продължава да работи за властите, като се занимава най-много с външна политика. Все пак, когато флорентинската войска търпи поражение от испанците през 1512 г., фамилия Медичи утвържда 333y2422d ва властта си, а Макиавели губи службата си.

4Ei-"iifo>*i .

Талантлив поет от XIX век, повлиян от декаданса

Талантливият поет Артюр Рембо е роден в Североизточна Франция, в град Шарлевил Младият бунтар бяга няколко пъти от вкъщи. Когато е на петнадесет години, поемата му "Югарта" печели първата награда на конкурс за латинска поезия на Академията "Дуе", а на следващата година френската му поема "Новогодишният подарък на сираците" е публикувана в списание "Ла ревю пур тус". Макар че все още е юноша, той е талантлив поет, който пише утвърдена поезия.

Верлен влиза за две години в затвора след инцидента в Брюксел. Като млад той има много пороци, но едновременно с това е и виден поет декадент. Декадентите са група, която изразява чувството на Леонардо, вложено в "Йоан Кръстител (Бакхус)". При тях са по-осезаеми болезнените чувства и обичат естетицизма и неморалните тенденции. ;

Най-мъжествената творба на Леонардо е начело на декадентското движение. През XIX век Леонардо става популярен, тъй като е преоткрит ръкописът му, който е изгубен в продължение на няколко века и който предлага аргументи и внушителни идеи като "Йоан Кръстител", открили пътя на декадентите.

Рембо е много влиятелен поет декадент, който пише в юношеството си шедьоври като "Пияният кораб", "Светлините", "Един сезон в ада". След това отива в Африка, за да стане търговец, но заболява от рак на костта на десния крак, който бързо се разпространява из цялото тяло. Умира в болницата в Марсилия едва на 37 години.

Холандският художник от XVII век Рембранд научава много неща от Леонардо. Около 1635 г. копира "Тайната вечеря", но променя стила.

Като се ориентира по копията, направени в началото на XVI век от миланския гравьор Енглевенг, поправя скиците си безброй пъти и по този начин заимства основните черти от творбата на Леонардо. Той казва, че акцентира върху най-характерните неща и отделя много внимание на начина, по който Юда държи гърба си изправен.

Накрая Рембранд завършва едно изображение на "Тайната вечеря", но то не е рисувано, а гравирано. По-късно навсякъде в творчеството му могат да бъдат открити композиции, свързани с творбата "Тайната вечеря".

Младоженката в "Ослепяването на Самсон" от 1638 г. е поставена в същата позиция като тази на Исус в "Тайната вечеря" - в центъра, но изглежда 333y2422d изолирана от околните. Смята се, че един от персонажите в творбата му от 1640 г. "Христос изцерява болния" е изобразен според модела на Леонардовия Юда.

Рембранд изучава принципите на изразяване на светлината и сянката в творбите на Леонардо, за да ги доведе до съвършенство в прочутата си творба "Нощна стража". След което рисува и автопортрети и се превръща в истински гений на автопортретите.

ЛЕОНАРДО, КОЙТО Е СМЯТАН за "кулминационната точка на Ренесанса" не е само гениален творец, а и пионер на една нова изразност и техника. Какво променя Леонардо в историята на живописта? Какво е значението на неговите предвижда 333y2422d ния?

Пионер, който въвежда 333y2422d пейзажа

Всъщност съществува един пейзажен жанр, но в Европа той идва по-късно, отколкото другаде по света. За разлика от вдъхновената от природата китайска живопис, достигнала апогея си през XI век, пейзажната живопис в Европа се появява по време на Ренесанса, но жанрът се утвържда 333y2422d ва напълно едва през XVII век.

Около 1475 г. Леонардо и другите ученици от ателието на Верокио завършват "Благовещение". На нея са изобразени море и пристанище на фона на планини и дървета. За планините в близък план са използвани тъмни нюанси, а за по-отда-

По-късно за фон на "Мона Лиза" е изобразено поле, криволичеща река и стръмни планини. Моментът на залеза е представен чрез нюанси, които стават все по-светли с приближаването към центъра.

Леонардо не рисува пейзажи заради самите тях, а умело ги вгражда 333y2422d във фона, което допринася за високата стойност на творбите му. Усилията му са оценени и това кара и други художници да поставят акцент върху пейзажа чрез великолепни изображения на природата.

Най-известният портрет на света ("Мона Лиза") включва невероятни техники, които биха могли да бъдат определени като магия.

> Творбата на Моне

"Импресия. Изгрев слънце"

< Рембранд е световноизвестният художник на Холандия. Груповият му портрет от 1642 г. "Нощна стража" е изключителна творба.

> Пейзаж,

творими бои. Той смесва малко боя с разтворител и използва четка с косми от белка, изчаква боята да изсъхне и наслагва десетки, дори стотици слоеве цветове. В резултат на това вече не се вижда 333y2422d откъде е минала четката, а само един дълбок прозрачен цвят с градиращи се нюанси. След много опити и провали Леонардо открива техника, наречена "сфумато" (от италианската дума за дим].

Напълно противоположна на техниката на светлосенките е техниката на натиска. Тя се състои в добавянето на боя, докато четката е силно притисната до платното. Тази техника е използвана по-късно и от Рембранд. Все пак, за "Мона Лиза" Леонардо използва както техниката на светлосенките, така и "сфумато". Стръмните и скалисти планини от фона представляват свободно и прозрачно докосване до светлосенките. Леонардо рисува най-фините си творби и в същото време предвижда 333y2422d сцените от живописта на следващите поколения.

i C размери от едва 77 х 53 см, "Мона Лиза" е най-представителната за Ренесанса картина и е смятана за най-големия шедьовър сред портретите. Въпреки скромните й размери, изразността е дълбока и със замах.

Обширният ръкопис на Леонардо съдържа идеи за живописта и техниката. След смъртта му по него е съставен ..Трактат за живописта", който се разпространява във всички европейски страни.

По тази причина Леонардо опитва да създаде представа за изкуството като за "учение", а не за "умение". Изразът, в който се казва, че живописта е философията на твореца, днес е известен на всички, но без "Трактат за живописта" на Леонардо щеше да бъде открит много по-късно.

Неговият ръкопис е прочетен за първи път през XIX век. Дотогава апаратите и приспособленията, които замисля няколко века по-рано, вече са заменени с различни изобретения, които са получили патент и носят печалба.

Леонардо често казва през зъби: "Ако разполагах с материал..."

Ако проучим внимателно неговите идеи, ще видим, че на практика в основата им стои предаваното движение. Ако едно зъбно колело задвижва друго, първото също се движи и така предава движението на целия ансамбъл. Леонардо изглежда 333y2422d е запленен от този тип механизми и оставя огромен брой подобни рисунки.

> Леонардо

В ръкописа си Леонардо пише: "Войната е най-дивата лудост". При все това, той ни е оставил множество скици на крепости, подводници, оръдия и картечници. Той смята, че,.оръжията са средство за защита на свободата".

На пръв поглед изглежда 333y2422d , че си противоречи, но е разбираемо през XV век Леонардо да се занимава с направата на военни приспособления/оръжия, тъй като по онова време военната технология е най-големият приоритет на властниците.

*t-tr>&fflig*,'

Леонардо работи върху голям брой военни изобретения. Изследванията му в областта на авиацията по-късно са "".-ложени на практика и са продължени и във военното дело

Document Info

Accesari: 4750
Apreciat:

Comenteaza documentul:

Nu esti inregistrat
Trebuie sa fii utilizator inregistrat pentru a putea comenta

Creaza cont nou

A fost util?

Daca documentul a fost util si crezi ca merita
sa adaugi un link catre el la tine in site

Copiaza codul:
in pagina web a site-ului tau.

eCoduri.com - coduri postale, contabile, CAEN sau bancare

Politica de confidentialitate | Termenii si conditii de utilizare